Рискът за здравето на работещите, изложени на въздействието на опасни субстанции при работа в промишлеността може да бъде резултат от присъствието на тези субстанции под различна физическа форма - твърди или течни частици от най-различни вещества и концентрация (прах или аерозол); аерозоли, чиято течна фаза е вода; газове или пари на химически вещества. Тези субстанции могат да бъдат "много токсични", "токсични", "вредни", "дразнещи" или "разяждащи", за които е определена професионална експозиционна граница (OEL) или ПДК; вредни микроорганизми или други субстанции, създаващи подобна опасност за човешкото здраве.
По степен на опасност съвременните изследвания поставят на първо място радиоактивните аерозоли, азбеста, аерозолите които се получават при непълно изгаряне на боите с оловен оксид (прозорците, които се свалят и заменят с алуминиева или пластмасова дограма). Максималната експозиционна граница(МЕ1_) в повечето страни от света е 0.05mg/m3
Излагането на прах предизвиква външни и вътрешни здравни проблеми. Те могат да бъдат дерматити, алергични респираторни ефекти, лигавични и неалергични респираторни ефекти и рак.
С азбестов прах се свързват три вида рак - на носните пътища, на синусите и белодробен.
Методите на инженерен контрол, ако са икономически приемливи, трябва да се прилагат преди всички други видове контрол. На първо място е централната смукателна инсталация. Тези системи са проектирани за специфични операции, в които прахът се извлича от машината и пренася през системата от тръби към колектор. За прилагане във вътрешни помещения тези системи могат да се комбинират с топлообменници или кондиционери. Системи с колектор за прах, предназначени за една машина са обикновено по-скъпи и изискват по-специална поддръжка. Ако се затвори тръбопровод към работно място, което временно не се използва, се увеличава въздушния поток към останалите аспирационни входове. Прибавянето на по-силен вентилатор към системата може да бъде другото решение. Специалистите по такива системи често препоръчват различни модификациии за подобряване на експлоатацията на специфични вентилационни системи. Малки изменения или модификации на една съществуваща вентилационна система струват много по-евтино от замяната с нова.
Друг метод на инженерен контрол е изолирането на процеса или оператора в определено пространство. Такъв подход за изолиране на оператора може да се използва когато има дистанционно или полудистанционо командване на процеса.. В много случаи тези методи са неподходящи. Изолирането на процеса най-често се използва за снижаване нивото на шума на част от машината. Може да бъде проектирана дървена конструкция около частта от машината с изолация от вътрешната страна, за да се отслаби нивото на шума. Тази конструкция може да бъде използвана и за намаляване нивото на праха. Но не трябва да се
забравя, че е възможно прегряване на машината от неадекватна вентилация. Административните решения включват подържане на чистота. Използването на сгъстен въздух за почистване на машините и повърхностите значително увеличава излагането на
работещите на вредното въздействие на праха. Алтернатива е метенето или вакуумирането. Естествено за предпочитане е вакуумирането, но то е по-скьпо струващо. Може би използването на индустриален вакуум е най-рационалното решение, а и той позволява почистване и на работното облекло.
Поддържането на машините в изправност; добрата комбинация от машина, инструмент и детайл; доброто функциониране на машината - всичко това може да помогне за по-малко прах. Смукателната инсталация или въздухоочистващите системи трябва да бъдат така проектирани и поддържани, че да предпазят от натрупване на праха и обратно връщане на праха на работното място. Вентилационните системи трябва да бъдат проверявани периодично за ефективна работа, особено ако системата предвижда връщяне на пречистения въздух в помещението. При такива системи най-често се наблюдава повишено съдържание на
суб-микронен прах, който е значителен респираторен риск. Друга причина за натрупването на ситен прах е отворените странични части на някои машини или отвори при главата на фрезата, като тези при матричарите. В този случай въздухът се изтегля от страни, вместо над главата на фрезата, където прахът може да се събере ефективно. Също когато режещите инструменти започнат да се изтъпяват, радиусът на режещия ръб се увеличава, при което режещият инструмент протрива и раздробява фибрите на дървото, вместо да ги отрязва чисто. По-дребни частици и по-опасен прах за респираторните пътища се получава
пои лоша геометрия на инструментите. Доброто поддържане на машините и инструментите трябва да бъде приоритетно и може да допринесе за повишаване на производителността, както и да снижи нивото на праха.
Според основните правила на стандартите за защита от опасни субстанции, едва когато са изчерпани всички по-горе обсъждани подходи се прилагат личните предпазни средства. От гледна точка на респираторната защита е важна формата на съществуване на опасния материал - от една страна частици (аерозол) или като пари или газове от друга. В първия случай често се казва "прах", но според дефинициите в техническите Европейски стандарти общият термин е "частици". Те могат да бъдат твърди - прах, дим, смог; или течни - мъгла, спрей. Към твърдите аерозоли се причисляват и така наречените "аерозоли, чиято течна фаза е вода". Това са аерозоли, които се получават от разтвори и /или суспензии на твърди материали /или материали от частици/ във вода, така че само на този материал може да се препише опасната съставка на замърсителя на работното място. Такива се получават от
байцовете при наличие на гликолови етери в тях.
Филтрите за частици се делят на класове според тяхната ефективност - нисък —Р1; среден -Р2; и висок - РЗ.
Обикновено прахоуловителните инсталации обикновено не изсмукват или не задържат праха със субмикронен размер, какъвто за съжаление най-модерното оборудване в промишлеността използва. Ефективността на филтрите се измерва с моделен размер на аерозол със среден аеродинамичен диаметър от 0,15 до 0,3 микрона.
Филтрите за газове и пари са дефинирани по типа на химикалите, които задържат. Основните типове са:
А - за органични пари и газове с температура на кипене над 65° С;
В - за неорганични пари и газове;
Е - за кисели пари и газове и
К - за алкални пари и газове.
Има редица специални филтри. Такива са филтрите за органични пари с температура на кипене под 65° С - АХ; филтрите за живачни пари, за азотни оксиди, радиоактивен йод и др.
Комбинираните филтри са предназначени за защита от частици и пари и газове.
Най-често използваните респираторни средства в промишлеността при наличие на прах са еднократните маски, полу и целите маски с филтри за частици и леките визори и шлемове с подпомагащ вентилатор.
Респираторните полумаски FFP2S се препоръчват за едносменна употреба, особено когато се прилагат при употреба в максималните за тях граници на запрашеност - 12Х ПДК. Дали те трябва да бъдат с издишващи клапани, най вече зависи от това дали влажността на въздуха в помещението е висока. При сух въздух спокойно могат да се използват полумаски без клапани, които са по-евтини.
По отношение защитата от пари и газове в промишлеността, химическите вещества са с изключително голям обхват. Физическата адсорбция се използва във филтри тип - А - основно за органични разтворители. Класа на филтъра определя капацитета му и в
зависимост от концентрацията на вредния химикал, трябва да се използват: при концентрации до 0,1об% - първи клас 1; при концентрации до 0,5об% - филтри от втори клас 2; и при концентрации над 0,5 , но не повече от 1об% - филтри от клас 3. При концентрации над 1 об% задължително се използват изолиращи средства за защита на дихателните органи.
Задължителна е употребата на тези средства и когато се работи в затворени малки обеми - контейнери, тръбопроводи, цистерни, както и когато концентрацията на кислорода е под 17,5-19,506%.
Правилният избор на подходящо респираторно средство изисква отчитане на ефективността или капацитета на средството, подсмукването на лицевата част, максимално допустимата концентрация на замърсителя и реално съществуващата концентрация на работното място, както и продължителността на работа в замърсената среда. Най-често използваният показател за сравнителна оценка на средствата - максимално допустимото общо подсмукване (МДОП) е много съществен показател както за отделните съставни части, така и за цялата екипировка:
С2
Р(мдоп) = X 100
C1
Където: С2 е измерената концентрация на вредното вещество в дихателната зона, a C1 е концентрацията във външната замърсена среда. На същия принцип се осъществява и оценката на проникването на частици през аерозолните филтри.
В практиката на избора на СЗДО се е наложила употреба на така наречения " НОМИНАЛЕН ЗАЩИТЕН ФАКТОР", чийто смисъл е в кратността на защитата:
1
НЗФ = X 100
Р(МДОП)
Номиналният защитен фактор е за съжаление само сравнителен показател, определен на база лабораторни тестове (макар и извършвани върху хора).
Според EN149, МДОП за филтриращите полумаски FFP2 е 8%. НЗФ ще бъде 1:8X100=12,5. Когато искате да решите проблема като изхождате от наличните измерени концетрации прах на работното място- например имате измерени 20mg/m3 , а ПДК -то е 5mg/m3 то тогава ви е необходимо средство с НЗФ равен на 20mg/m3: 5mg/m3=4. Такъв НЗФ имат филтриращите полумаски FFP1. При тях МДОП е 22%, а НЗФ ще бъде 1:22X100=4,5.
Показват се публикациите с етикет предпазни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет предпазни. Показване на всички публикации
20 март 2012
Дихателна защита
Рискът за здравето на работещите, изложени на въздействието на опасни субстанции при работа в промишлеността може да бъде резултат от присъствието на тези субстанции под различна физическа форма - твърди или течни частици от най-различни вещества и концентрация (прах или аерозол); аерозоли, чиято течна фаза е вода; газове или пари на химически вещества. Тези субстанции могат да бъдат "много токсични", "токсични", "вредни", "дразнещи" или "разяждащи", за които е определена професионална експозиционна граница (OEL) или ПДК; вредни микроорганизми или други субстанции, създаващи подобна опасност за човешкото здраве.
По степен на опасност съвременните изследвания поставят на първо място радиоактивните аерозоли, азбеста, аерозолите които се получават при непълно изгаряне на боите с оловен оксид (прозорците, които се свалят и заменят с алуминиева или пластмасова дограма). Максималната експозиционна граница(МЕ1_) в повечето страни от света е 0.05mg/m3
Излагането на прах предизвиква външни и вътрешни здравни проблеми. Те могат да бъдат дерматити, алергични респираторни ефекти, лигавични и неалергични респираторни ефекти и рак.
С азбестов прах се свързват три вида рак - на носните пътища, на синусите и белодробен.
Методите на инженерен контрол, ако са икономически приемливи, трябва да се прилагат преди всички други видове контрол. На първо място е централната смукателна инсталация. Тези системи са проектирани за специфични операции, в които прахът се извлича от машината и пренася през системата от тръби към колектор. За прилагане във вътрешни помещения тези системи могат да се комбинират с топлообменници или кондиционери. Системи с колектор за прах, предназначени за една машина са обикновено по-скъпи и изискват по-специална поддръжка. Ако се затвори тръбопровод към работно място, което временно не се използва, се увеличава въздушния поток към останалите аспирационни входове. Прибавянето на по-силен вентилатор към системата може да бъде другото решение. Специалистите по такива системи често препоръчват различни модификациии за подобряване на експлоатацията на специфични вентилационни системи. Малки изменения или модификации на една съществуваща вентилационна система струват много по-евтино от замяната с нова.
Друг метод на инженерен контрол е изолирането на процеса или оператора в определено пространство. Такъв подход за изолиране на оператора може да се използва когато има дистанционно или полудистанционо командване на процеса.. В много случаи тези методи са неподходящи. Изолирането на процеса най-често се използва за снижаване нивото на шума на част от машината. Може да бъде проектирана дървена конструкция около частта от машината с изолация от вътрешната страна, за да се отслаби нивото на шума. Тази конструкция може да бъде използвана и за намаляване нивото на праха. Но не трябва да се
забравя, че е възможно прегряване на машината от неадекватна вентилация. Административните решения включват подържане на чистота. Използването на сгъстен въздух за почистване на машините и повърхностите значително увеличава излагането на
работещите на вредното въздействие на праха. Алтернатива е метенето или вакуумирането. Естествено за предпочитане е вакуумирането, но то е по-скьпо струващо. Може би използването на индустриален вакуум е най-рационалното решение, а и той позволява почистване и на работното облекло.
Поддържането на машините в изправност; добрата комбинация от машина, инструмент и детайл; доброто функциониране на машината - всичко това може да помогне за по-малко прах. Смукателната инсталация или въздухоочистващите системи трябва да бъдат така проектирани и поддържани, че да предпазят от натрупване на праха и обратно връщане на праха на работното място. Вентилационните системи трябва да бъдат проверявани периодично за ефективна работа, особено ако системата предвижда връщяне на пречистения въздух в помещението. При такива системи най-често се наблюдава повишено съдържание на
суб-микронен прах, който е значителен респираторен риск. Друга причина за натрупването на ситен прах е отворените странични части на някои машини или отвори при главата на фрезата, като тези при матричарите. В този случай въздухът се изтегля от страни, вместо над главата на фрезата, където прахът може да се събере ефективно. Също когато режещите инструменти започнат да се изтъпяват, радиусът на режещия ръб се увеличава, при което режещият инструмент протрива и раздробява фибрите на дървото, вместо да ги отрязва чисто. По-дребни частици и по-опасен прах за респираторните пътища се получава
пои лоша геометрия на инструментите. Доброто поддържане на машините и инструментите трябва да бъде приоритетно и може да допринесе за повишаване на производителността, както и да снижи нивото на праха.
По степен на опасност съвременните изследвания поставят на първо място радиоактивните аерозоли, азбеста, аерозолите които се получават при непълно изгаряне на боите с оловен оксид (прозорците, които се свалят и заменят с алуминиева или пластмасова дограма). Максималната експозиционна граница(МЕ1_) в повечето страни от света е 0.05mg/m3
Излагането на прах предизвиква външни и вътрешни здравни проблеми. Те могат да бъдат дерматити, алергични респираторни ефекти, лигавични и неалергични респираторни ефекти и рак.
С азбестов прах се свързват три вида рак - на носните пътища, на синусите и белодробен.
Методите на инженерен контрол, ако са икономически приемливи, трябва да се прилагат преди всички други видове контрол. На първо място е централната смукателна инсталация. Тези системи са проектирани за специфични операции, в които прахът се извлича от машината и пренася през системата от тръби към колектор. За прилагане във вътрешни помещения тези системи могат да се комбинират с топлообменници или кондиционери. Системи с колектор за прах, предназначени за една машина са обикновено по-скъпи и изискват по-специална поддръжка. Ако се затвори тръбопровод към работно място, което временно не се използва, се увеличава въздушния поток към останалите аспирационни входове. Прибавянето на по-силен вентилатор към системата може да бъде другото решение. Специалистите по такива системи често препоръчват различни модификациии за подобряване на експлоатацията на специфични вентилационни системи. Малки изменения или модификации на една съществуваща вентилационна система струват много по-евтино от замяната с нова.
Друг метод на инженерен контрол е изолирането на процеса или оператора в определено пространство. Такъв подход за изолиране на оператора може да се използва когато има дистанционно или полудистанционо командване на процеса.. В много случаи тези методи са неподходящи. Изолирането на процеса най-често се използва за снижаване нивото на шума на част от машината. Може да бъде проектирана дървена конструкция около частта от машината с изолация от вътрешната страна, за да се отслаби нивото на шума. Тази конструкция може да бъде използвана и за намаляване нивото на праха. Но не трябва да се
забравя, че е възможно прегряване на машината от неадекватна вентилация. Административните решения включват подържане на чистота. Използването на сгъстен въздух за почистване на машините и повърхностите значително увеличава излагането на
работещите на вредното въздействие на праха. Алтернатива е метенето или вакуумирането. Естествено за предпочитане е вакуумирането, но то е по-скьпо струващо. Може би използването на индустриален вакуум е най-рационалното решение, а и той позволява почистване и на работното облекло.
Поддържането на машините в изправност; добрата комбинация от машина, инструмент и детайл; доброто функциониране на машината - всичко това може да помогне за по-малко прах. Смукателната инсталация или въздухоочистващите системи трябва да бъдат така проектирани и поддържани, че да предпазят от натрупване на праха и обратно връщане на праха на работното място. Вентилационните системи трябва да бъдат проверявани периодично за ефективна работа, особено ако системата предвижда връщяне на пречистения въздух в помещението. При такива системи най-често се наблюдава повишено съдържание на
суб-микронен прах, който е значителен респираторен риск. Друга причина за натрупването на ситен прах е отворените странични части на някои машини или отвори при главата на фрезата, като тези при матричарите. В този случай въздухът се изтегля от страни, вместо над главата на фрезата, където прахът може да се събере ефективно. Също когато режещите инструменти започнат да се изтъпяват, радиусът на режещия ръб се увеличава, при което режещият инструмент протрива и раздробява фибрите на дървото, вместо да ги отрязва чисто. По-дребни частици и по-опасен прах за респираторните пътища се получава
пои лоша геометрия на инструментите. Доброто поддържане на машините и инструментите трябва да бъде приоритетно и може да допринесе за повишаване на производителността, както и да снижи нивото на праха.
Абонамент за:
Публикации (Atom)