Рискът за здравето на работещите, изложени на въздействието на опасни субстанции при работа в промишлеността може да бъде резултат от присъствието на тези субстанции под различна физическа форма - твърди или течни частици от най-различни вещества и концентрация (прах или аерозол); аерозоли, чиято течна фаза е вода; газове или пари на химически вещества. Тези субстанции могат да бъдат "много токсични", "токсични", "вредни", "дразнещи" или "разяждащи", за които е определена професионална експозиционна граница (OEL) или ПДК; вредни микроорганизми или други субстанции, създаващи подобна опасност за човешкото здраве.
По степен на опасност съвременните изследвания поставят на първо място радиоактивните аерозоли, азбеста, аерозолите които се получават при непълно изгаряне на боите с оловен оксид (прозорците, които се свалят и заменят с алуминиева или пластмасова дограма). Максималната експозиционна граница(МЕ1_) в повечето страни от света е 0.05mg/m3
Излагането на прах предизвиква външни и вътрешни здравни проблеми. Те могат да бъдат дерматити, алергични респираторни ефекти, лигавични и неалергични респираторни ефекти и рак.
С азбестов прах се свързват три вида рак - на носните пътища, на синусите и белодробен.
Методите на инженерен контрол, ако са икономически приемливи, трябва да се прилагат преди всички други видове контрол. На първо място е централната смукателна инсталация. Тези системи са проектирани за специфични операции, в които прахът се извлича от машината и пренася през системата от тръби към колектор. За прилагане във вътрешни помещения тези системи могат да се комбинират с топлообменници или кондиционери. Системи с колектор за прах, предназначени за една машина са обикновено по-скъпи и изискват по-специална поддръжка. Ако се затвори тръбопровод към работно място, което временно не се използва, се увеличава въздушния поток към останалите аспирационни входове. Прибавянето на по-силен вентилатор към системата може да бъде другото решение. Специалистите по такива системи често препоръчват различни модификациии за подобряване на експлоатацията на специфични вентилационни системи. Малки изменения или модификации на една съществуваща вентилационна система струват много по-евтино от замяната с нова.
Друг метод на инженерен контрол е изолирането на процеса или оператора в определено пространство. Такъв подход за изолиране на оператора може да се използва когато има дистанционно или полудистанционо командване на процеса.. В много случаи тези методи са неподходящи. Изолирането на процеса най-често се използва за снижаване нивото на шума на част от машината. Може да бъде проектирана дървена конструкция около частта от машината с изолация от вътрешната страна, за да се отслаби нивото на шума. Тази конструкция може да бъде използвана и за намаляване нивото на праха. Но не трябва да се
забравя, че е възможно прегряване на машината от неадекватна вентилация. Административните решения включват подържане на чистота. Използването на сгъстен въздух за почистване на машините и повърхностите значително увеличава излагането на
работещите на вредното въздействие на праха. Алтернатива е метенето или вакуумирането. Естествено за предпочитане е вакуумирането, но то е по-скьпо струващо. Може би използването на индустриален вакуум е най-рационалното решение, а и той позволява почистване и на работното облекло.
Поддържането на машините в изправност; добрата комбинация от машина, инструмент и детайл; доброто функциониране на машината - всичко това може да помогне за по-малко прах. Смукателната инсталация или въздухоочистващите системи трябва да бъдат така проектирани и поддържани, че да предпазят от натрупване на праха и обратно връщане на праха на работното място. Вентилационните системи трябва да бъдат проверявани периодично за ефективна работа, особено ако системата предвижда връщяне на пречистения въздух в помещението. При такива системи най-често се наблюдава повишено съдържание на
суб-микронен прах, който е значителен респираторен риск. Друга причина за натрупването на ситен прах е отворените странични части на някои машини или отвори при главата на фрезата, като тези при матричарите. В този случай въздухът се изтегля от страни, вместо над главата на фрезата, където прахът може да се събере ефективно. Също когато режещите инструменти започнат да се изтъпяват, радиусът на режещия ръб се увеличава, при което режещият инструмент протрива и раздробява фибрите на дървото, вместо да ги отрязва чисто. По-дребни частици и по-опасен прах за респираторните пътища се получава
пои лоша геометрия на инструментите. Доброто поддържане на машините и инструментите трябва да бъде приоритетно и може да допринесе за повишаване на производителността, както и да снижи нивото на праха.
По степен на опасност съвременните изследвания поставят на първо място радиоактивните аерозоли, азбеста, аерозолите които се получават при непълно изгаряне на боите с оловен оксид (прозорците, които се свалят и заменят с алуминиева или пластмасова дограма). Максималната експозиционна граница(МЕ1_) в повечето страни от света е 0.05mg/m3
Излагането на прах предизвиква външни и вътрешни здравни проблеми. Те могат да бъдат дерматити, алергични респираторни ефекти, лигавични и неалергични респираторни ефекти и рак.
С азбестов прах се свързват три вида рак - на носните пътища, на синусите и белодробен.
Методите на инженерен контрол, ако са икономически приемливи, трябва да се прилагат преди всички други видове контрол. На първо място е централната смукателна инсталация. Тези системи са проектирани за специфични операции, в които прахът се извлича от машината и пренася през системата от тръби към колектор. За прилагане във вътрешни помещения тези системи могат да се комбинират с топлообменници или кондиционери. Системи с колектор за прах, предназначени за една машина са обикновено по-скъпи и изискват по-специална поддръжка. Ако се затвори тръбопровод към работно място, което временно не се използва, се увеличава въздушния поток към останалите аспирационни входове. Прибавянето на по-силен вентилатор към системата може да бъде другото решение. Специалистите по такива системи често препоръчват различни модификациии за подобряване на експлоатацията на специфични вентилационни системи. Малки изменения или модификации на една съществуваща вентилационна система струват много по-евтино от замяната с нова.
Друг метод на инженерен контрол е изолирането на процеса или оператора в определено пространство. Такъв подход за изолиране на оператора може да се използва когато има дистанционно или полудистанционо командване на процеса.. В много случаи тези методи са неподходящи. Изолирането на процеса най-често се използва за снижаване нивото на шума на част от машината. Може да бъде проектирана дървена конструкция около частта от машината с изолация от вътрешната страна, за да се отслаби нивото на шума. Тази конструкция може да бъде използвана и за намаляване нивото на праха. Но не трябва да се
забравя, че е възможно прегряване на машината от неадекватна вентилация. Административните решения включват подържане на чистота. Използването на сгъстен въздух за почистване на машините и повърхностите значително увеличава излагането на
работещите на вредното въздействие на праха. Алтернатива е метенето или вакуумирането. Естествено за предпочитане е вакуумирането, но то е по-скьпо струващо. Може би използването на индустриален вакуум е най-рационалното решение, а и той позволява почистване и на работното облекло.
Поддържането на машините в изправност; добрата комбинация от машина, инструмент и детайл; доброто функциониране на машината - всичко това може да помогне за по-малко прах. Смукателната инсталация или въздухоочистващите системи трябва да бъдат така проектирани и поддържани, че да предпазят от натрупване на праха и обратно връщане на праха на работното място. Вентилационните системи трябва да бъдат проверявани периодично за ефективна работа, особено ако системата предвижда връщяне на пречистения въздух в помещението. При такива системи най-често се наблюдава повишено съдържание на
суб-микронен прах, който е значителен респираторен риск. Друга причина за натрупването на ситен прах е отворените странични части на някои машини или отвори при главата на фрезата, като тези при матричарите. В този случай въздухът се изтегля от страни, вместо над главата на фрезата, където прахът може да се събере ефективно. Също когато режещите инструменти започнат да се изтъпяват, радиусът на режещия ръб се увеличава, при което режещият инструмент протрива и раздробява фибрите на дървото, вместо да ги отрязва чисто. По-дребни частици и по-опасен прах за респираторните пътища се получава
пои лоша геометрия на инструментите. Доброто поддържане на машините и инструментите трябва да бъде приоритетно и може да допринесе за повишаване на производителността, както и да снижи нивото на праха.
